Луковични цветя в градината

  Това са луковичните, грудковите, грудколуковичните цветя. Те оформят една особена група многогодишни растения, които се различават от другите по наличието на подземна част, в която натрупват хранителни вещества, необходими по време на развитието им. В този, можем да го  наречем, склад цветята съхраняват натрупаните хранителни вещества, за да могат да ги използват през определен период от живота си. Благодарение на тази „хитринка” цветята от тази група могат да прекарат дълго време извън почвата или в нея без листа и цветове. По тази причина повечето от тях цъфтят в ранна пролет едновременно с изкарването на листата.

Растенията от тази група са твърде много и разнообразни, но имат някои общи особености:

-       Изискват дълбока, рохкава и оцедлива почва.

-       Не понасят торене с пресен оборски тор, ако ги наторите с такъв ще изгният.

-       Когато късате цветове, запазете колкото се може повече листа, които да се запазят докато пожълтеят, защото те изработват хранителните вещества. Ако оставите цветовете да прецъфтят на растението, оставете го така, заедно с листата, докато всичко пожълтее и тогава изрежете.

-       Семената на повечето луковични не се използват за размножаване, освен от специалисти, защото тяхното поколение ще дочакате едва след 4-5 до 7 години след засяване. Освен това получените растения в 90% от случаите нямат нищо общо с майчиния екземпляр.

 Според характерните особености на подземната, складираща хранителните вещества част растенията от тази група се делят на :

ЛУКОВИЧНИ
Луковицата представлява силно скъсено стъбло, по което плътно са наредени видоизменени месести листа /люспи/. Луковиците обикновено са обвити със суха люспа, която ги предпазва от нараняване и изсъхване. В луковиците се натрупват резервни вещества. В пазвите се формират точки на нарастване, от които по-късно се образуват малки луковички за размножаване -детки. Кореновата система при тях се развива от дъното на луковицата. При повечето се формират т.нар. свиващи корени, които се свиват, така че да вмъкнат луковицата навътре в почвата. Цветовете на повечето такива растения са без чашччелистчета.
Луковични растения са зюмбюл, нарцис, лале, лилиум, ирис и др

ГРУДКОВИ

Грудките представляват видоизменени корени. Те биват два типа - едногодишни, развиващи се всяка година отново - такива са при гергината/далия/ и нарастващи, увеличаващи размера си, каквито са при циклама, бегония, оксалис и др.
Едногодишните грудки са надебелени странични и добавъчни корени, които са хранилище за запасни вещества. Всяка година запасите в грудката се изразходват за развитие на цветето и грудката умира, като междувременно се образува нова, от която на следващата година ще израсте новото растение и т. н. При многогодишните грудки развитието започва от млади корени, които с течение на годините нарастват в зависимост от хранителните вещества.

ГРУДКОЛУКОВИЧНИ
Това са подземни части, които приличат на луковици, но по морфология са по-скоро  грудки.Отвън са покрити с люспеста обвивка. Всяка година засадените грудколуковици умират и по време на вегетационния период се формират нови заместващи такива. При повечето видове между умиращата стара грудколуковица и новите се образуват и малки – детки, чрез които най-лесно се размножават тези растения.
Грудколуковични са минзухар, гладиола, фрезия и др.

Луковичните растенията се делят на две групи в зависи­мост от грижите, които изискват.

В първата група влизат чувствителните към студ растения, като например кана, далия, гладиола. Когато първите слани попарят листата им/ това се случва около месец октомври/, цветята се изваж­дат и листата се изрязват, като се оставят луковиците и част от стъблото с дължина около 10 см. Така се съхраняват през зимата на топло място до настъпване на подходящо за засаждане време – това е през пролетта на следващата година, когато са преминали студовете-април, май .

В другата група влизат лалето, нарцисът, зюмбюлът, ко­кичето, момината сълза и кърпикожухът, чиито луковици не се изваждат всяко лято, а само при пренареждане на градина­та или ако прекомерно са се размножили. Това се налага, защото сгъстените растения нямат достатъчно площ за развитие, израждат се и цветовете с течение на времето издребняват и загубват красотата си. Изваждането ста­ва, когато листата им са вече изсъхнали. Веднага се пресаждат на нови места, където не е имало луковични растения поне 2-3 години. Презасаждането може да се осъществи и в началото на есента, до когато извадените луковици, грудки трябва да бъдат съхранени на прохладно, сухо и сенчесто място.!!! Луковиците на бялата лилия/крем/ се преза­саждат в края на юли, веднага след прецъфтяване, тъй като при по-късно, есенно засаждане няма прихващане.

 Според периода на засаждане също се оформят две групи:

Едните се садят през есента, за да цъфнат в средата на зимата та чак до началото на лятото, а другите се засаждат през пролетта и цъфтят през лятото до края на есента. Когато ги съчетаете умело, градината ви може да цъфти през цялата година.

• През есента се садят съсънка, минзухар, фритилария (ходжово лале), зюмбюл, нарцис, перуника, кукувиче грозде и лалета.
• През пролетта се садят гладиоли, бегонии, лилии, гергини, киселици, фрезии, тигридии и acidantera.

Как се садят?

Дълбочината на засаждането е пропорционална на диаметъра на луковицата. Колкото по-малки са, толкова на по-плитко трябва да се садят. Едно изключение: малкото коренище на съсънката се засажда на 25 см дълбочина.

Съвети

• Спазвайте дълбочината за засаждане на отделните видове. 
• Не използвайте садило за зеленчуци, върхът не позволява на луковицата да легне добре на дъното на дупката.
• Садете в пръст, която да не е нито много влажна, нито прекалено богата, за да не загният луковиците. 
• Ако искате цветовете да останат ярки по-дълго време, садете луковиците в полусянка.
• Подпрете гладиолите с ограда (на 30 см от земята).
• Не режете листата на луковиците преди края на лятото. Те им служат като хранителни резерви.
• Съхранявайте луковиците в мазе, окачени на високо в найлонови чорапи.